Абсурдни времена

Живеем и играем свой живот -
субтитрите сами си пишем също.
Изгряли сме в далечен небосвод -
нас две луни вечерно ни прегръщат.

На майната си нека да вървят
актьорите и всичките актриси!
Килим? Вървим със теб по Млечен път!
Награда за любов!
Излизай!
Ти си!

Дъжда навивам бавно на кълбо,
завързвам го за равното ти дишане -
ако си тръгнеш с моята любов,
да можеш да се върнеш пак по нишката му.

Болиш - като ожулено коляно.

Ти луд ли си - във съботния ден
да влача мопове по пода прашен,
на печки и перални да съм в плен ...
Пак ли ме сбърка с тъжна Пепеляшка?

И аз не спах. В душата ми - заря.
Душата ми - долап за сладки грешки ...

Адресна регистрация? Защо?
Уютно ми е в слънчевия вятър.

Обичам те. Обичам те така,
че залезите всъщност са излишни ...
По мене щом е твоята ръка,
достатъчни са цъфналите вишни ...