Вината в нашите звезди

“Не мога да разкажа любовната ни история и затова ще говоря за математика. Не съм математик, но знаем едно: между 0 и 1 има безкрайно много числа. Например 0,1, 0,12, 0,112 и така до безкрай. Но, разбира се, безкрайните множества от числа между 0 и 2 и между 0 и милион са много по-големи. Едни безкрайности са по-големи от други. Научихме това от един писател, когото и двамата харесвахме. Има дни, в които ме обзема негодувание срещу размера на моето безкрайно множество. Искам повече числа, отколкото най-вероятно ще получа, и Бог ми е свидетел, че искам за Огъстъс Уотърс повече числа, отколкото той получи. Но, Гас, любов моя, не мога да ти опиша колко съм признателна за нашата малка безкрайност. Не бих я заменила за нищо на този свят. За броени дни ти ми подари цяла вечност и затова съм благодарна.”

“Но аз нямам нищо против, Хейзъл Грейс. За мен би било привилегия точно ти да разбиеш сърцето ми.”

“Странно е, че къщите винаги изглеждат сякаш нищо не се случва в тях, въпреки че побират голяма част от нашите животи. Чудех се дали това донякъде не е целта на архитектурата.”

Имах чувството, че да изгубиш човекът, с когото си създал спомени, означава да изгубиш самите спомени.

Започнах да се влюбвам така, както потъваш в сън: първо постепенно, а после изведнъж.

Каква мръсница е времето. Може всекиго да изиграе.

"Едни безкрайности са по-необятни от други."

"Ето в какво вярвам. Вярвам, че вселената иска да бъде забелязана. Смятам, че вселената приема радушно всяка проява на интерес и възнаграждава интелекта, отчасти защото иска хората да обърнат внимание на нейната красота. И кой съм аз, една нищожна прашинка в историята на света, за да казвам на вселената, че тя - или представата ми за нея - е преходна?"

"Ти си само страничен ефект на един еволюционен процес, който не дава пукната пара за живота на отделния индивид. Ти си несполучлив експеримент на естествената мутация."

"Татко все казваше, че един човек се познава по отношението му към сервитьори и асистенти"

"Ако човек не може да живее в служба на някое по-висше добро, тогава би могъл поне да умре за него."

"Колко прекрасно и странно би било да живееш на място, където почти всичко е построено от мъртвите."

"Понякога четеш някоя книга и тя те изпълва с такова едно странно божествено чувство, че накрая стигаш до убеждението, че разбитият на парчета свят никога няма да върне целостта си, докато всяко живо човешко същество не прочете тази книга."