Клетниците
от Виктор Юго
Въведени са общо 10 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (66): Блум, инопланетянин, artelina, Дина, Цветелина, Amelie, Nola, Disi, Иван Стоянов, elencheto, ENIGMA, eskarina, grozeva, nadia, nadness, phey, thracian, gergan75, Юлчето, Гълъбица, Светлина, Frosty, virginiawoolf, landonova, Sladost, грийн.кат, Elyllon, Mirela, diana, Радина, Zhiko, nefa03, hristiana444, blue_mushroom, zuzi, Bonbonenata, @Siss, P.Gencheva, нински, Петя Анастасова, moby, victoriaCHASER, Teodora, NETTIKA, alciona, lili_hr, dani12398, dgroicheva, maqkz, veronica_pd, Анагностис, soul, Magi89, micheva.victoria, Ниниел, sweetjacki, m.deyanova, jupas77, ely, Лолитка, maggito, Галина, V. Bekam, Mia, furtinka, Ивана
В момента четат тази книга (2): Аничка, wapetona
Смятат да я прочетат (6): stardust, Никол, Rada Popova, Anireta, milanova_a, ati2
Потребители прочели тази книга (66): Блум, инопланетянин, artelina, Дина, Цветелина, Amelie, Nola, Disi, Иван Стоянов, elencheto, ENIGMA, eskarina, grozeva, nadia, nadness, phey, thracian, gergan75, Юлчето, Гълъбица, Светлина, Frosty, virginiawoolf, landonova, Sladost, грийн.кат, Elyllon, Mirela, diana, Радина, Zhiko, nefa03, hristiana444, blue_mushroom, zuzi, Bonbonenata, @Siss, P.Gencheva, нински, Петя Анастасова, moby, victoriaCHASER, Teodora, NETTIKA, alciona, lili_hr, dani12398, dgroicheva, maqkz, veronica_pd, Анагностис, soul, Magi89, micheva.victoria, Ниниел, sweetjacki, m.deyanova, jupas77, ely, Лолитка, maggito, Галина, V. Bekam, Mia, furtinka, Ивана
В момента четат тази книга (2): Аничка, wapetona
Смятат да я прочетат (6): stardust, Никол, Rada Popova, Anireta, milanova_a, ati2
прочетох я,
чета я в момента,
планирам да я прочета,Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:
Цитати от книгата: (14)
покажи всички
"Както не можем да попречим на морето да се връща към брега, така не можем да попречим и на мисълта да се връща към един и същ натрапчив въпрос. Морякът нарича това прилив, виновният- угризение."
"Ние хората се лъжем, като си въобразяваме, че сме изчерпали всичко, което ни готви съдбата, че сме достигнали до дъното на каквото и да било."
"Той вдигна глава с израз на човек, разполагащ с неограничена власт, толкова по-страшна, колкото по-ниско стои съществото, което я упражнява - свирепа у дивия звяр, безсърдечна у тесногръдия човек."
"Просвещението лекува. Просвещението въодушевлявя. Всички благородни обществени начинания се коренят в науката, литературата, изкуствата, образованието. Създавайте човеци! Рано или късно проблемът за всеобщо образование ще се наложи."
"Между тях имаше и един скептик. Как се беше озовал сред тях? По силата на контраста. Не вярваше в нищо. Право, революция, цивилизация, религия, напредък бяха думи, лишени от всякакъв смисъл за него.
- Само едно е достоверно - пълната ми чаша - казваше той."
- Само едно е достоверно - пълната ми чаша - казваше той."
"В мига, когато Козет, без да съзнава, беше хвърлила на Мариус погледа, който толкова го смути, и той я бе погледнал така. И тя изпита същата болка и същата наслада. Съзнала хубостта си, тя знаеше, че притежава силно оръжие и почна неусетно да си служи с него."
"Когато лице в държавна униформа преследва лице в дрипи, то има за цел да облече и него в държавна униформа. Разликата е само в десена на униформата."
Това, което често наричаме неблагодарност на децата е всъщност неблагодарност на природата. Природата гледа пред себе си. Тя разделя живите същества на "пристигащи и заминаващи". Заминаващите са обърнати към мрака, а пристигащите - към светлината. Това поражда отчуждение, гибелно за старите и неволно от страна на младите. Както при дървото: новите клонки, без да се откъсват от стъблото, все повече се отдалечават от него. Не по тяхна вина. Младостта търси радост, забави, светлина. А старостта крачи към края. Не са вече крепко прегърнати, макар и да не се загубват от погледа си."
В сърцето му няма злост. Защото в него е скътан един бисер - невинността, а бисерите не се разтварят в калта.
От предишната Фантин не бе останало и следа. Съприкосновението й с калта я превърна в мрамор. Докоснете ли я усещате хлад. Тя изживя всичко, което й бе съдено да изживее. Вкуси всички чувства, всички унижения,всички изпитания, всички страдания, всички загуби. Животът и обществения строй си казаха своята последна дума. Тя вече не се гнусеше от нищо. И не се плашеше от нищо.
Казват, че европейската цивилизация не познава робството. Това е заблуждение. Робството съществува, но то тегне само над жената и носи името проституция. То тегне над жената тоест над прелестта, над безпомощността, над красотата, над майчинството. Това е една от най-позорните прояви на мъжа.
Какво представлява нейната история?Обществото си купува робиня. От кого? От нищетата. От глада, от студа, от самотата, от изоставеността, от оскъдицата. Скръбна сделка. Човешка душа за парче хляб. Нищетата предлага, обществото купува.
Любовта е прегрешение, не отричам, но тя въплъщава невинността, оцеляла в прегрешението.
» Добави коментар
Коментари (0)