Атлас, описан с небе

Просто е невероятно как човек доброволно се съгласява да прекара по-голямата част от своя кратък живот между две тъмнини.С наивната вяра, че го пази солидната изработка на пода и покривните греди, той дори не мисли колко пагубен е този начин на живот.

Мислеше симетрично и никога нямаше да разбере, че нашата къща не тече, когато вали, а това, че няма покрив, ѝ дава възможност да се простира към небето и така в известен смисъл представлява Вавилонска кула на един етаж.

Не отговорих нищо. Просто я погледнах и набрах ръкойка от собствените си усмивки.

Зиме денят често сълзи, нощта обикновено наяква извънредно много, случва се вечерта да зачене на обяд, а утрото да заболее от забрава.

В особени ситуации(когато прогизва от дъжд или сняг, когато се гмурка, слуша музика, прави любов или изпитва болка) човек често чувства само своята кожа. Разбира се, от край време е известно, че тя може да бъде тънка като прозрачно утро, средно дебела, подобно на спокоен здрач, и дебела като облачна нощ. От това зависи и степента на човешката чувствителност.

Чакането на любовта възпрепятства идването на смъртта.

Вечер, в някоя от позлатените от самота, препълнени зали на Версай, Луи XIV разглеждал своите весели оранжеви стъклени топчета... Макар да бил всичко (а държавата - нищо), той не можел да бъде дете.

За осем талисмана против уроки и всякакво зло трябват: по-малкият кръг, описан от водно конче на повърхността на водата; нежността на цветен прашец между два пръста; двойна надежда; снежинка, спуснала се на дълги мигли; ухание на бабина душица в ноздрата; която и да е част от дъгата; песни на щурци по желание; къдрица дим от домашно огнище; полет на сокол, докъдето ти поглед стига;смях; жужене на пчели, колкото обеца; поглед към гора, докато не се изгуби между дърветата; наръч от следобедна хладина на смокиня; майсторство при наблюдаване на квадрат ...