Любовен саботаж

В Санлитун имаше много малко цветя и те бяха грозни.
Но все пак бяха цветя.
Парниковите цветя са хубави като манекенки, но нямат аромат. Цветята от Санлитун бяха неугледни - някои, непохватни като селянки, отправили се към града, други, нелепи като гражданки, попаднали на село. Всички те изглеждаха някак неуместни.
Ако обаче човек вдъхнеше аромата им със затворени очи и уши, му идеше да се разридае. Какво толкова имаше в тези никакви цветя с обикновен аромат, кое беше така покъртително, откъде се явяваше тази носталгия по чуждо минало, по непознати градини и имперска красота, за която нищо не бяхме чували? По какво стечение на обстоятелствата културната революция не бе забранила на цветята да ухаят на цветя?

Винаги съм знаела, че животът на възрастните е безсмислен. От пубертета нататък съществуването не е нищо повече от епилог.

"Тялото й олицетворяваше космическата хармония - плътно и деликатно, по детски гладко, с анормално чист контур, то сякаш се стремеше да се открои по-добре от другите върху екрана на света."

"Нима все още има наивници, които си въобразяват, че теориите се създават, за да им бъде вярвано? Целта на теориите е да дразнят еснафите, да съблазняват естетите и да разсмиват всички останали."

""Водата завира на 100 градуса." Елементарната красота на тази фраза не засища докрай. Но така е с всяка истинска красота - тя трябва да остави душата леко гладна.
По този показател моята фраза беше красива.
Ето я: "Комунистическа е страната, в която има вентилатори.""

"Четях малко, защото имах прекалено много работа. Четенето на книги е подходящо за безделни възрастни, които все трябва да се занимават с нещо.
А аз имах важни функции.
Имах кон, който отнемаше три четвърти от времето ми.
Имах тълпи за очарование.
Имах репутация за опазване.
Имах да създавам легенда."

"Още първия ден бях разбрала аксиомата - в Града на вентилаторите всичко, което не беше великолепно, беше уродливо.
С други думи, почти всичко беше уродливо.
Откъдето следва: красотата на света, това бях аз."

"Тази китайка се казваше Тре - име, което от първия миг ми се стори неприемливо. Осведомих я, че ще носи очарователното име на японската ми робиня. Тя ме погледна смаяно и продължи да се нарича Тре. През този ден разбрах, че в политиката на тази страна има нещо гнило."