Вуйчо Ваньо

"Какво да се прави, трябва да живеем!
Ние, вуйчо, ще живеем.Ще изживеем дълга, дълга върволица от дни, дълги вечери;търпеливо ще понасяме изпитанията, които ще ни изпраща съдбата; ще се трудим за другите и сега, и на стари години, без да знаем почивка, а когато дойде часът ни, покорно ще умрем и там, зад гроба, ще кажем, че сме страдали, че сме плакали, че ни е било горчиво, и Бог ще се смили над нас, и тогава ние с тебе, вуйчо, мили вуйчо, ще познаем живот светъл, прекрасен, великолепен, ще се зарадваме и към сегашните си страдания ще погледнем с умиление, с усмивка - и ще си починем.Аз вярвам, вуйчо, вярвам горещо, страстно...Ще си починем!
Ще си починем!Ще чуем ангели, ще видим цялото небе в елмази, ще видим как цялото земно зло и всичките ни нещастия ще потънат в милосърдие, изпълнило целия свят, и животът ни ще стане спокоен, нежен, сладък като ласка.Аз вярвам, вярвам...Милият Вуйчо Ваньо...ти плачеш...Ти не си познал радост в живота си, но почакай, вуйчо, почакай...Ние ще си починем...Ще си починем!Ще си отдъхнем."

(финален монолог на Соня)