Пъстри приказалки

През розовите очила по детски всичко розовее -
прелита розова пчела и капе розов мед след нея,
същински захарен памук, глухарче розово се люшка,
над него кос - свирук-свирук! - издува розовата
гушка... И розов като сладък сок,
ръми дъждец на сладки капки, в пенливия бъбрив поток
цамбуркат розовелки-жабки...

Сред розовия треволяк се щура розова пътека,
отнейде като розов сняг
тополов пух се сипе меко, врабчета с розови перца
кълват трохи порозовели,
изгряват розови слънца
и вечер розова се стеле. Блещука розова роса
по вечнорозови елхици
и баба, с розова коса, поднася розови мекици...

Потънал в розова мъгла, светът намига
и се смее - през розовите очила
по детски всичко розовее!

Нейде в бездънния син океан синя медуза
шие юрган и го бродира с морски звезди,
та като звездно небе да блести. После пощипва
по сините бузки своите палави сини медузки
и ги приспива с две раковини, дето припяват
приказки сини...

Люшкат безкрайните сини вълни сто водорасли
със сини ресни, а океанът скришом гребе
синьо от синьото звездно небе,
за да осъмне - син великан,
по-син дори от мастило в буркан!

Тази история пазя във папка - спомен от малка
мастилена капка.