Трима френски поети

Час за среща

Блести в мъгла бакърната луна.
Танцуват пари, жаба се развика —
пробягват тръпки в мократа тръстика
и пак поляга плътна тишина.

Затварят лилиите хладни чаши,
тополите се движат под конвой
и нейде в тъмното се губи той.
Светулките сноват — какво ги плаши?

Събуждат се и совите — без мощ
политат и се блъскат в тъмнините…
Блещукат плахо в свода чер звездите.
Изплува бялата Венера. Нощ.

Пол Верлен

Студено слънце грее в небето разводнено.
От вятъра обвяни, пламтят като зора
обречените рози и гаснат постепенно.
И въздухът е хладен — целувка на сестра.
Пол Верлен

На седемнадесет човек е само млад.
Рембо