Яж и тичай

"Няма значение дали става дума за бягане на километър и половина, на 10 км или на 180 км, за смяна на професията, за сваляне на 2 кг или за това да кажеш на някого, че го обичаш. Напълно съм убеден, че никой от състезателите на „Западните щати“, в това число и аз, не беше сигурен, че ще завърши, да не говорим за победа. Има много хора, които никога не правят нищо голямо през целия си живот. Много хора никога не се опитват. На „Западните щати“ всички се опитваха и всички правеха нещо велико. Като останах край финиша и поздравявах бегачите, аз им отдавах дължимото заради болката и съмненията, умората и отчаянието, които сигурно бяха изживели. Оставайки при финиша, имах възможност да оценя силата, която им беше нужна, за да финишират, и да ги поздравя, задето си бяха поставили големи цели и ги бяха постигнали. Едва по-късно осъзнах, че по този начин се отблагодарявах на спорта, който ми беше дал цел и душевен мир, а също и отговори – макар и бегли и ефимерни– на въпроса „Защо?“."