Фрида и Фрида

Парата танцува по пътя си към тавана като неорганизирани сълзи.

Гледахме се в очите, задоволени до състояние, толкова близо до най-чистия покой, който човек може да ги представи, без да е мъртъв.

Колкото повече пораства човек, толкова повече се смалява светът. Нивите стават обозрими и стаята ти умалява. Науката по ефективен начин замита всички магически формули ... И през цялото време нараства неразбирането. Истините се нареждат на опашка с намачкани билетчета с номер в ръка. Next please.

Но аз мълча, мама също мълчи. Убиваме се една друга, своите отношения убиваме, с мълчание. Така е било винаги и така ще бъде винаги, ако човек не казва онова, което мисли ...

Освен това мама е свикнала да получава обратното на това, което иска. Струва ми се, че така свикваш, ако си мама.

Не знам дали тя все още плаче, докато чисти плевели в дъжда и смята, че никой не забелязва, че плаче.
Има разлика между сълзи и капки ...

За разлика от нея, аз съм затворена и напрегната, като усмирителна риза XS.

Иска ми се да кажа, че съм прекалено голяма, за да играя. Всички си играят, но когато човек порасне малко, се казва, че общуваш.