Жюстин

Някъде дълбоко в сърцевината на всичко преживяно съществува порядък и хармония, които могат да се доловят, стига да сме достатъчно внимателни, достатъчно влюбени или достатъчно търпеливи.

Светлината порасна, червената зора се развидели до зеленикаво. Облаците се раздвижиха и откриха огромни пролуки в небето. Обелка след обелка утрото се показа като сочен плод.

Взаимно се напуснахме ...

Когато има какво да крие, човек се превръща в актьор. А това кара и другите около него да играят.

Трудно е да се пребориш с желанията на сърцето; каквото иска, сърцето го преследва докрай, с цената на душата.

... мракът, като сценичен работник, взе чевръсто да прибира нашарените с реклами вагони един след друг и да ги складира на тъмно.

От всички нас, в известен смисъл, той е най-щастливият, защото не се измъчва от никакви очаквания в отговор на своята любов. А да обичаш така непредумишлено, спонтанно - това е нещо, на което повечето хора се научават чак след петдесетата си година. Иначе се среща само у децата.

Небето виснало е ниско над земята, а аз лежа притиснат между двете и дишам като през ухото на игла.

Обърнахме се с лице един към друг и телата ни, като две крила на една врата, се затвориха, загърбиха миналото, изключиха всичко друго ...

Един град става свят, когато обичаш някои от неговите обитатели.