Пролетен вятър

ЕСЕН

Какво е есента? - Ята от черни птици,
по небосвода сив когато с грак летят,
край дългото шосе ридаещите жици,
самотният овчар на каменния рът
и тая резеда на зимните посеви,
и жълтите листа в широкия канал,
и тоя пукот глух на трактора от север,
като основен тон в простора прозвучал.

Какво е есента? - Все облаци и вятър,
край селската чешма смълчаните стада,
навъсен влажен дим и дълга нощ, когато
дочуваш как плющи по стрехите дъжда.
И утрото - врабци на мокрите огради,
сред калното поле посърналият глог
и после къс небе сред облачни грамади,
небе като копнеж, сияещ и дълбок.

из СВАТБА
...
Ще свирнат кавали, ще гръмнат широките тъпани,
дълбоко ще стене земята във страшния ден
и тъмни дървета ще махат, и рано упътени
ще дойдат сватбари - акрани и старци при мен.

Ще шибне червеното слънце земята запалена,
ще хукнат дървета, ще викне широкия път:
на сватба, на сватба! - а мътни и страшни, и алени
във черни корита реките край нас ще текат.

С петли във ръката ще дойдат и старите кумове,
ще плиснат потоци от слънце студения свод
и вятър ще вее и в прашни и пламнали друмове
ще викна от радост големия черен народ.

Хей, мои сватбари, хей, гайди и свирки и тъпани,
на сватба, на сватба - в неделя - на сватба и смърт!
Небето гори и земята е в кърви окъпана,
и буйни потоци в полетата тъмни ехтят.

ПРОЛЕТЕН ВЯТЪР

Моя майко и моя кръщелнице,
полудяла и огнена пролет,
дето весело биеш в кепенците
и лудуваш над влажните клони!

Аз съм луд и аз язда през нивите
и по сивите улици тичам,
и разправям на моите биволи
с колко нежна любов ги обичам.

А танцуват запалени къщите
от безспирния бяг на земята,
ний със всяко дръвче се прегръщаме
и лудуваме с лудия вятър.

Падат, стават и хора, и улици,
и дървета, и гробища черни
от безкрайните смели приумици
на вечерния ветър неверен.

Моя майко и моя кръщелнице -
полудяла и огнена пролет,
дето весело биеш в кепенците
и лудуваш над влажните клони.