Първа равносметка след апокалипсиса

Не го бива животът. Хубаво щеше да е, ако телевизията говореше като Карен Бликсен. Точен и плавен език, нежна и горчива поезия с внезапни пристъпи на лиризъм, следвани от кризи на студена ярост. Скандинавия, няма какво!
Северните романисти имат много общи черти. В произведенията на Бликсен, както и в тези на Хамсун, природата има силно присъствие - това е литература с високо съдържание на кислород. И отчаянието е постоянно, дори когато е обагрено с хумор ... По тези места зимите са дълги, елите нямат чет. Меланхолията е част от пейзажа, като горите. Това, което придава такава невероятна сила на "Извън Африка", е съчетанието на датска придирчивост и африканска чувственост. Между 1914 и 1931г. една жена управлява кафеена плантация. Съпругът ѝ създава проблеми със забежките си. Тя се влюбва до полуда в друг мъж, който загива в самолетна катастрофа. Жената се прибира в родината си и написва книга.
Ако знаете някоя по-красива история, натиснете 1.

"Спасителят в ръжта" се прави на маловажен роман, докато всъщност в описаното от него обикновено скиталчество са съсредоточени светът, съществуването, пространството и времето. Той крие сложността си зад привидна простота. Не е необходимо да се изпишат хиляди страници, за да се изгради епопея. Селинджър е Омир, който елегантно се представя за млад гимназист.

Аз съм параноик на обратно - подозирам, че другите заговорничат, за да ме направят щастлив.
Селинджър

He was my North, my South, my East and West,
My working week and my Sunday rest,
My moon, my midnight, my talk, my song;
I thought that love would last forever: I was wrong.

The stars are not wanted now; put out every one;
Pack up the moon and dismantle the sun;
Pour away the ocean and sweep up the wood;
For nothing now can ever come to any good.

Funeral blues

У.Х.Одън

Не е зле да си спомним за възхитителното ровене в книжарниците, за взирането във витрините, за неосъщественото ни на минутата желание да притежаваме дадена книга. Романът трябваше да се заслужи - докато не беше на наше разположение в мрежата, той изискваше от нас физически усилия. Трябваше да излезем от къщи, за да отидем да си го изберем в място, пълно със самотни мечтатели, после да се наредим на опашка, за да си го купим, да се усмихваме на непознати, налегнати от същото страдание, преди да го пренесем в ръце или в джоба до дома си, до метрото или на плажа. Хартиеният роман беше онзи трик, който можеше да превърне асоциалния тип в светски човек, след това отново в пустинник, като го принуди да остане за миг - о, не много дълго, но все пак мъничко - лице в лице със себе си. Хартиен роман не се пишеше като текст в Word. На хартия не се четеше като на екран. С писалка не се пишеше, както се трака по клавиатура. Писането и четенето на хартия притежаваха бавна тържественост, която им придаваше благородство ...

Най-доброто, което можем да направим с тези гении, е да ги четем. Защото да се общува с тях не е било лесно. Те са се чувствали премазани от образа си, смятали са се за длъжни непрекъснато да парадират, за да останат на висотата на легендата.

Веднъж имах претенцията да определя разказа като "изкуството на последното изречение". В това упражнение Хемингуей е абсолютен майстор.