Негър

Купих си обувки на панаира. Бяха червени като череши. Мъжът, който ми ги продаде, каза:
- Това са обувките на жена ми, почти нови са. Умря, преди да успее дори да ги разтъпче.
Прибрах се вкъщи и обух зелени вълнени чорапи и новите червени обувки. Седях на ръба на леглото и полюшвах крака. Сега те бяха като две зелени дръжки, на които висяха две червени череши.

Като косеше трева в градината, татко все намираше детелини с четири листа. Само да наведеше глава и попадаше на тях, сякаш в тревата растяха само детелини с четири листа. С бавни крачки ги отнасяше вкъщи и ги слагаше в малкия бележник с твърди корици, в който си записваше датите за присаждане на овошките. Тук те стояха не като спомен, а като доказателство, че татко все пак има щастие в живота.