Бая си на бълхите - 5 пиеси

Аз обичам, когато душите се целуват.

из "Изнеси ме на горната земя"

Каза ми: "Ти говори, трябва да се говори. Туй, дето го говориш, то не се губи. То е енергия, вика. Твоите думи ще идат в Космоса и някой ден ще се чуят. Може след милион години да е, ама ще се чуят. Всичко ще се чуе и всичко ще се даде за разбиране!" Иван казва така: "Ти говори, от писане на писма полза няма. От никакво писане няма полза.'Щото хартията гори. Може, казва, цялата Земя да гръмне, само думите няма. Думите огън не ги гори. Нас няма да ни има, ама думите ни ще си летят из Космоса. И един ден някой ще ги чуе, ще ги хване и ще каже: "Гледай ти к'ви работи ставали из тоз' Космос! Гледай ти к'ви работи са ставали на таз' Земя, дето я няма!" Затуй, вика този Иван, трябва да се говори. Не бива да мълчим. Един ден ще ни чуят ..." И аз тъй му казах: "Иване, мъката е за казване."

из "Надежда Сляпата"

ПЕРСА. Бане, патовете са два. Кой пат че фатиме?
БАНЕ. Тоя пат е Умнио, за Умнио свет. А тоя е глупавио, за Глупавио свет.
ПЕРСА. Нема ли пат у средата?
БАНЕ. Нема.
ПЕРСА. А тая нива у средата каква е?
БАНЕ. Просо ми се види.
ПЕРСА. Карай през просото.

Двамата тръгват през просото.

из "Муа у тупан"