Жената бе, жената

Излязох, намерих каруца, заведох я на хана, качихме я, увихме я с черга и като потегли за село, сякаш слънце пекна над града. Такава чиста и светла радост, отразена в лицето ѝ, аз отдавна не бях виждал. Това не беше майка, която е навестила сина си, а сякаш помилван затворник на път за бащиния си дом,

Кумата Берта е чистокръвна немкиня ... Всичко ѝ е на място, всичко ѝ е в ред. Само езикът ѝ дяволски, пустият ѝ български език е един такъв особен - просто кръстословици.

... не мога да гледам такива неща със спокойност.

Да го рече друга някоя, както и да е, а то Тана ... дето я мързи дупка да оплете и копче да зашие на мъжовата си риза, а го кара да я забожда с трън.

Девет дъщери да имам, на саламура ще ги направя, ама не я давам там.

Пък роклята ѝ мръсна, мръсна, като перде от железница.

Човек от круша да падне, дето е речено, и се обърка, та какво остава, кога е от череша.