Ловец на разкази

Смисълът на литературата е в откриването на непознати земи, рекламният натиск за четене на дадена книга отрича нейната същност, която не може да се разпродава на дребно и да се мултиплицира в милиони копия. Все пак това не е освежителна напитка...
Искам да имам свой поет, когото да си чета само аз и десетина подобни на мен (и го имам!), искам с помощта на литературата да обменям неща, които не могат да се обменят по никакъв друг начин, и искам да получавам от нея онова, което, казано без високомерие, е предназначено за мен, а не за всички ...

Но ето, кой знае защо, точно в България се случи да обобщя впечатленията, насъбрани през изтеклите години в непрестанно скитане по местата, където се излагат и предлагат книги, писани от най-различни подбуди и с най-различни цели. Такова време е настанало, както би казал Игор Мандич, и то по цял свят, че болшинството от онези, които четат, а те са винаги малцинство, огромно малцинство, четат главно едни и същи книги, така че човешкото въображение и право на мечтаене опасно са се приближили до границата на пълното обезличаване. А нищо не е така индивидуално, както четенето, както усамотяването, както правото на избор какво желаем и какво искаме да четем, и четейки, да беседваме със себе си, да мърдаме безгласно устни, да бродим в мислите си, да се реем там, където никой никога не е бил преди нас, нито някога ще бъде. Ужасявам се при мисълта, че дадена книга ( с изключение на онази единствената, свещената) днес може да се напише програмирано така, че да бъде прочетена в пет, десет и петдесет милиона екземпляра. Абсолютно съм убеден, че онова, което четат всички не трябва да се чете, защото в противен случай се убива човешкият стремеж към индивидуалност.

... в света има излишек от красота, достатъчно е да погледнете залеза на слънцето.

За да бъдете читател, нужно ви е време, а днес кой има време.

Всеки човешки живот е достоен за описание, нямам нужда от никаква изключителна съдба, от никакъв герой.

Разкази не могат да се пишат всеки ден. Разказите са като острови на смисъла в нашия доста съсипан и обеднял живот.

Академично дресираните читатели отказват да разберат(макар да могат) защо всяка сряда и неделя милиони хора масово изпадат в транс, когато Бекъм изиграе добър пас в някаква си игра, в която двайсет и двама души в шарени тениски, сякаш навити на пружини, като побъркани тичат след топката, а ги следят трима в черно, ей така, като при Кафка, Боже, прости ми.

Винаги е по-хубава онази страна на Дунава, на която не се намираме.

От реката ме делят няколкостотин крачки. Тук се чувствам уютно, Дунав е мярка за нещата, за моя живот и сърце, но и мярка за света, през който протича; Дунав е нещо като гръбначен стълб на това пространство и цялата култура по неговите брегове е свързана с него, чувствал съм го докато съм стоял край реката и във Виена, и в Будапеща, и в Белград и на делтата на Дунав - всичко е един свят, колкото и да се различава, защото Дунав го прави такъв, единствен.

Младежка мания. Като момче влизах в новобелградските сгради и небостъргачи и четях презимената на пощенските кутии. Особено ме привличаха необичайните имена. Как изглежда човекът, който се нарича Котри? После това ми остана, този интерес към фамилиите на хората; човешките фамилии са езиково концентрирани съдби. Нови Белград е дъно на някогашно море, на това дъно е построен модерен Вавилон, този Вавилон гъмжи от хора, които нито се познават, нито се разбират. Има толкова чудни фамилии. Всяка фамилия е един разказ. Ето, пиша тези разкази.

... всяка страна, която чувства нужда да отрича своята принадлежност към Балканите, е ipso facto балканска.
Весна Голсуърти

Достатъчно е да има някой да ви обича и някой да ви чете.

Ако светът отдавна се е отправил в погрешна посока, задачата ни е някак да позабавим това движение, и то с усмивка.

Онова, което обаче като читател изобщо не мога да разбера, се свежда до въпроса защо всички романи са така безнадеждно обемни. Не стига че разказът е лош, ами е и дълъг. А дължината е гаранция за "сериозност" в подхода към темата. Според скромното ми мнение право на обширно писане имат само гениалните писатели ...