Жени

Човек цял живот чака - болницата, лекаря, водопроводчика, лудницата, затвора и накрая самата смърт. Гражданите на света се хранеха, гледаха телевизия и се притесняваха за работата си или за липсата на работа, докато чакаха.

Вече бях познал много жени. Защо винаги ми трябваха още? Какво се опитвах да постигна? Новите връзки бяха вълнуващи, но освен това си бяха сериозна работа. В първата целувка, в първото чукане имаше драма. Хората бяха по - интересни в началото. После бавно, но сигурнно започваха да се появяват всички недостатъци и лудостта. Щях да струвам все по - малко за тях; те щяха да означават все по - малко за мен.

„Много неща ме трогваха: обувките на жените под леглото; някоя фиба, забравена на шкафчето; начинът, по който казваха „Отивам да пишкам”; ластичетата за коса; разходката с тях по булеварда в един и половина следобед - когато бяхме просто двама души, които вървят заедно; дългите вечери, в които пиехме, пушехме и си говорехме; караниците; мисълта за самоубииство; да се храним заедно и да се чувстваме добре; шегите и смехът, който се появяваше от никъде; чувството за чудеса във въздуха; да седим заедно в паркирана кола; да си говорим за бившите си любовници в три сутринта; тя да ти каже, че хъркаш, ти да я чуеш как хърка; майките, дъщерите, синовете, котките и кучетата; понякога смърта, понякога разводът, но винаги докрай; да четеш вестник сам в някой бар и да ти прилошее, защото тя вече е омъжена за някой зъболекар с коефициент на интелигентност 95 и живее в предградията; хиподрумите, парковете и пикниците; дори затворите; нейните тъпи приятели и твоите тъпи приятели; твоето пине и нейното танцуване; твоето флиртуване и нейното флиртуване; нейните хапчета, твоите изневери и нейните изневери; това, че спите заедно.....”