Един бял лист

- Върни ми свободата да легна върху златния пясък
и с милиони очички от слюда да се радвам
на слънцето!-
ми казва огледалото всяка сутрин, когато се бръсна.

Стой! - проплаква водата, щом посегна към крана:
- Пусни ме да се влея в морето, в тръбата е тъмно!

- Няма ли да свърши ледниковият период за мене! -
хлипа през десет минути хладилника. - Нима
не заслужавам да отида до Тропика на Рака?
...
- Остави ме отворена, искам да изляза в гората! -
всяка сутрин ме държи на течение вратата от дъб.

Всеки ден стотици гласове искат от мен свобода.

Мили мои, неодушевени предмети!
Иска ли свобода кокичето,
за да пробие снега?
Иска ли свобода дъбът,
за да пусне в земята корени?
Иска ли свобода магарешкият трън,
за да даде прашец на пчелата?

Защо ме измъчвате?
Тогава аз си отивам!
Прощавайте!
Ваш покорен слуга - Господарят.

Вярвай, човече, обичай!

Разбира се, това е опасно и смешно!
Но ти гледай кокичето!
С каква храброст светът го насища!
Когато другите зъзнат успешно,
то се топли от своето нищо.

из "Кокичето"