Невена Коканова: Коя съм...

Чомаците
Имам една къща близо до Дряново, в Балкана. Отивам там и оставам сама с природата. С всемира. Там чувствам единение на душата си с Космоса. Тишината има особена звучност. Не е потискаща. А с много приказки в нея. Знам, че там ме чакат пет баби и двама дядовци, чийто живот е преминал в порядък. Те са събрали мъдростта на народа ни. Чрез общуването с тях се чувствам пречистена. Очите ми си позволяват да открият Небето и Земята. Чрез тях, разбирате ли. Бих искала само те да са моето общество. На село се събуждам с изгрева и до вечерта си намирам много работа, което укрепва духа ми.
... Онези хора на село живеят простичко.

... обичта на толкова хора ме придружава от първото кокиче до последните хризантеми.