Смешни семейства

— Най-добре всичко с мяра! — отсича чичо Смяра и продължава както той си знае.
А на нас това никак не ни се нрави.
— Кое му е по-доброто? — питаш ме ти. — Че има ли по-лошо от това да си намажеш филията с мяра. Аз обичам да си я намажа дебело-дебело. Да речем, с мармалад! Да стане като планина отгоре!
— Ами когато опре до шарено или не — казвам аз, виждайки в канавката едно жълто топче до червеникакво-зеленикава огризка от ябълка. — Какво ще е това хем шарено, хем с мяра! Хубаво е да има всякакви цветове, и то много наведнъж, и такива, дето най-малко очакваш. Че то иначе човек да се откаже и да рисува! — казвам аз.

— Приятно е да правиш нещо — смятат всички в семейство Типтоп. — Приятно е ръцете ти да са заети с нещо. Приятно е краката ти да не спират. Приятно е да не седиш на едно място.
Тях не ги свърта на едно място дори когато са на кино.
— Няма нищо по-лошо от киното — казва татко Раз. — В тъмното един пирон не можеш да забиеш!
— Ами да — съгласява се мама Джаста. — Там не бих могла да видя хванала ли съм бримката на чорапа, или не.
— Единственото, което може да се прави на кино, е да навиеш на рулце билета си — въздиша Праста. — Но колко работа е това, а после…
— Е, може да събуеш обувките си и да им размениш връзките, за да не заспиш — предлага Прас. — Дясната връзка на лявата обувка и лявата връзка на дясната обувка. Или обратното…

Нашите познайници Нямавреме решиха да отпразнуват щастливия край на злополучното премеждие...купиха за тържествената трапеза сметанов сладолед с ягодов пълнеж и кюфтенца със сметанов сос,а за петачето и един бонбон.После се спуснаха по задачи...
Всички се включиха в приготвянето на вечерята.Мама Веднага сложи на котлона тенджерата с картофи, а татко Бързай я свали. Сетне тя включи печката да стопли кюфтенцата, а той я изключи. Тичай подреди на масата големите чинии с вилици и ножове за кюфтенцата.Но Минута мигом ги раздигна и сложи купички и лъжички за сладоледа.Седнаха да вечерят. За съжаление Минута бе прибрала големите чинии, преди да са сипали кюфтенцата.Така се наложи да ги ядат в купичките за сладолед. Е, голяма работа.Картофите бяха сурови, защото татко Бързай ги бе свалил от печката само миг след като мама Веднага ги сложи на огъня. И сега бяха корави като топки за голф. А и кюфтенцата бяха студени! Кога да се стоплят, след като между включването и изключването на котлона нямаше и миг. Дълбоко замразените кюфтенца стояха като топчета сладолед.