Магелан

Магелан смята, че отдавна вече е минал покрай Япония, а в действителност едва е прекосил една трета от непознатия океан, който той кръщава за вечни времена "il Paciffico" - Тихия океан.

Сега, когато е намерил вече протока, Магелан не се бои от никакви въпроси. Сега, когато държи успеха в ръцете си, той може да изслуша желанията не капитаните си и да открие картите си. Винаги е по-лесно да постъпваш справедливо в мигове на щастие, отколкото през време на нещастие.

Като че ли боговете, които не го обичаха, нарочно му слагат превръзка пред очите. Защото на тоя 26 август 1520 година, когато Магелан заповядва на моряците си да лежат в бездействие още два месеца, той е всъщност вече до целта си. Само два градуса ширина, още само два дни плаване след тристадневното пътуване, само няколко мили към хилядите и хиляди изминати вече би трябвало да пропътува решително той сега и неговата смутена душа би възликувала. Но ... не знае и не подозира колко близо е до целта си. Два дълги и празни месеца, месеци на грижи и невяра, той чака и чака пролетта при устието на тая малка река, чака до тоя пуст незнаен бряг подобно на човек, който пада сред снежната виелица пред собствения си дом, без да подозира, че би бил спасен, ако направеше няколко крачки повече...
Но затова пък толкова по прекрасно е откриването на протока. Винаги до крайните висини на чувствата достига само онова блаженство, което се подема и издига от последните дълбини на отчаянието.

Пигафета най-ревностно наблюдава другите подробности на пътуването и ги описва с живата точност на ученик, комуто е дадена задачата да опише своя неделен излет.
... Шекспир използва за своята "Буря" една сцена от първите бележки на Пигафета, а какво по-прекрасно нещо от това може да се случи на един посредствен писател от това един гений да вземе от неговото тленно творение за своето безсмъртно дело.