Тисту – момчето със зелените пръстчета

Възрастните имат манията на всяка цена да обясняват необяснимото. Всичко, което ги изненадва ги дразни, и щом някъде по света се случи нещо ново, те упорито започват да доказват, че това ново нещо прилича на друго, което те вече познават.
Щом някой вулкан угасне спокойно като цигара, която изгаря докрай, и ето ти веднага цяла дузина очилати учени се надвесват над кратера - слухтят, душат спускат се надолу с въжета, ожулват си колената, отново се качват горе, затварят въздух в епруветки, скицират, пишат книги, спорят, вместо чисто и просто да отбележат:"Този вулкан спря да дими. Вероятно му се е запушил носът."

Има и друга тишина, която може да те събуди.

- Двете парализирани армии може още да атакуват, щом и едните, и другите имат хубави топове - казваше Почитаемият Татко.
Изчакаха до вечерта. Последната телеграма разсея всички илюзии. Мирпоалските топове, разбира се, бяха стреляли и бяха изстреляли ... цветя. Дъжд от напръстничета, камбанки и синчец се изсипа върху позициите на Яела, които отвърнаха на стрелбата и буквално удавиха Ясемахай в лютичета, маргаритки и бели звездичета...
Какво да се птави, чужда земя не можеш да завоюваш с рози ...