Родопско халище

Почукаха едри капки дъжд - като настройка по клавиши.

Как да ги гледам - тези празни къщи - с помръкнали прозорци, букайосани врати и заглъхнали стъпала?

Двайсетина езерца смесват земния и небесния цвят. Звездите нощуват в разширени сини зеници.

Слънцето слезе към Сърница - острите чуки разрязваха портокаловата му кора.

Бродил съм в добруджанската гора и в гора из рилската пустош. Едната краде хоризонта,а другата му се присмива. Едната жадува вис,а другата –равнина.
Родопската гора е сродила и вис,и равнина. Планината е просната и нагъната като китеник и гората поръбва хоризонта. Кръстат стремеж – и на възбог, и на възшир...
Затова в Родопите има толкова различни гори.Гора за печал–северна, усойна,с ветрец като прясна болка.Гора за веселие–южен хоровод, накеркéлен от гайдата на вятъра. Гора заглъхнала - в някой преслоп. Яростна гора – на превал.
На един и същ родопски баир може да се срещнат шест родопски гори. С нюанси на печал, веселие, борба, ярост. Та къде другаде може да намериш гора според настроението си? Ако си тъжен, тръгни през катедралната широколъшка гора – там тъгата се прослънчва и става молитва за песен;ако си неспокоен,излез на кайнадинските ридове – древните горски напеви сресват чоглавите мисли; ако си зажаднял за говор, хвани дебрите на Снежанка; ако търсиш покой, влез в горите на Ардашлъ и Чаирите–там тишината е библейска. Древни сказания бродят по Хайдушки поляни, а гняв - на Перелик...

Тръгнеш ли за Перелик, готви се за буря. Ако е зиме - фъртуна, ако е лете - гръм. Мъгла бинтова върховете и облаци текат по скали и зъбери.