Дългата разходка
от Стивън Кинг
Въведени са общо 122 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (48): ENIGMA, Блум, Аз Барух, Ирина, dgpetkova, Жиролина, eskarina, gal.eon, majmunata, Пушен Шпек, nadia, thracian, sybil, Гълъбица, Ralyyy, stefi__92, Sladost, Teodora, Mirela, dead_can_dance, right in two, unchita, nevermindme, Алекса, Nicotiana, дамадЖана, Юлчето, Zui, gergan75, Anireta, writer's colour, ouche, alciona, eledven, Вивиан, belchev, Диана, jupas77, Etlolo, petq6663, Младен Младенов, Monster, Хотелски, irvia, runic, GoddessDiana, Серафина Пеккала, chitatel1979
В момента четат тази книга (1): -insane-
Смятат да я прочетат (1): stardust
Потребители прочели тази книга (48): ENIGMA, Блум, Аз Барух, Ирина, dgpetkova, Жиролина, eskarina, gal.eon, majmunata, Пушен Шпек, nadia, thracian, sybil, Гълъбица, Ralyyy, stefi__92, Sladost, Teodora, Mirela, dead_can_dance, right in two, unchita, nevermindme, Алекса, Nicotiana, дамадЖана, Юлчето, Zui, gergan75, Anireta, writer's colour, ouche, alciona, eledven, Вивиан, belchev, Диана, jupas77, Etlolo, petq6663, Младен Младенов, Monster, Хотелски, irvia, runic, GoddessDiana, Серафина Пеккала, chitatel1979
В момента четат тази книга (1): -insane-
Смятат да я прочетат (1): stardust
прочетох я,
чета я в момента,
планирам да я прочета,Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:
Цитати от книгата: (11)
покажи всички
— Градината на Бога — повтори объркан Гарати. — Какво искаш да кажеш за Божествената градина, Олсон?
— Пълна е. С бурени.
— Пълна е. С бурени.
Всички тези романтични глупости… знаеш ли, истина са. Поне за някой, поне за малко, но е така. И с мен беше така.
Донякъде спомените са като пътя. Тук, в този момент всичко е реално и истинско, но пътят от девет тази сутрин е някъде далеч назад и съвсем незначителен.
Хич не ти харесва мисълта, че можеш да умреш, а? Така ли е, Олсон? Или както бе казал поетът: „не смъртта, а забравата вечна в гроба е страшна“.
Това, което искам да кажа е, че трябва да живееш докато можеш. Ако хората можеха да живеят така, ден за ден, щяха да са далеч по-щастливи.
Гарати се зачуди какво ли ще е да си лежиш в най-голямата, най-прашната библиотечна тишина от всички възможни, потънал във вечен сън под вкочанените клепачи, облечен в единствения си официален костюм. Без тревоги за пари, успех, страх, радост, болка, мъка, секс или любов. Абсолютна нула. Без баща, майка, приятелка или любовница. Мъртвите са сираци. В компанията на вечната и абсолютно тишина. Край на агонията на движението, край на безсмисленото влачене по пътя. Покой за тялото, неподвижност и ред. Абсолютния мрак на смъртта.
Какво ли ще е това? Какво ли ще е, по дяволите?
Какво ли ще е това? Какво ли ще е, по дяволите?
Няма друг начин да се спасиш. Глупаво е да се опитваш дори. Не можеш да се справиш с гниенето. Не и в този свят.
Всичко това е гадно. Всичко е лъжа. Строиш живота си на нещо… опираш се на нещо… и след това не го искаш. Не е ли отвратително, че всички велики истини, всъщност са гадни лъжи?
"Моралът е доста странно нещо, Гарати. Всички родители смятат, че именно собствените им деца ще воюват за техните идеали."
Двамата получиха второ предупреждение, тогава седнаха със скъстени крака на асфалта и потънаха в задушевен разговор. И това беше най-странното, помисли си Гарати, докато минаваха край тях, защото Скрам и Майк не говореха на един и същ език.
Всички са си отишли. Опустял е градът на радостта, прибрал си е багажа и си е заминал, никой не е останал, освен този нещастник Гарати, за да срещне очи в очи задаващата се пустота от смачкани шоколадови обвивки, избледнели фасове от цигари и празни консервени кутии.
Всички са си отишли, с изключение на един единствен войник, млад, рус и красив по някакъв свой начин. В едната си ръка стиска сребрист хронометър, в другата държи карабина. Няма милост в лицето му.
Всички са си отишли, с изключение на един единствен войник, млад, рус и красив по някакъв свой начин. В едната си ръка стиска сребрист хронометър, в другата държи карабина. Няма милост в лицето му.
книгата е по-скоро извън ресора на кинг, чиито предпочитания са към атавистичния, мистичен, глух и сляп ужас... нещо, което няма начин да има логично обяснение (духове, полтъргайсти, вампири, талъсъми и т.н.)
това което тогава ми се видя наистина ужасно е ежедневността й. и начина, по който тази ежедневност може да бъде представена по толкова гаден начин.
да не се докосва от хора, които не искат да си губят времето с нещо различно от "сериозна литература"!