Отчаяние

"Не помръднах и след малко задишах безстрастно, като заспал. Той явно се вслушваше. Аз се вслушвах във вслушването му. Той се вслушваше как се вслушвам във вслушването му. Нещо се обърка. Забелязах, че изобщо не мисля за това, за което си мисля, че мисля - опитах се да изненадам съзнанието си, но се обърках."

"Неподвижната вода отразяваше гобленовата пищност на червенокафявите листа, стъклената синева на небето, тъмните очертания на парапета и наведените ни лица. Листата падаха и насреща им, от сенчестите водни дълбини, летяха неотвратимите им двойници. Срещите им бяха беззвучни. Всяко листо се въртеше и падаше и пак така с въртене към него се стремеше точното му отражение."