Бавно

Каква неизкоренима самотност се съдържа в ритуалите.

В неделя се събуди по-рано от обичайното, кръстоса ръце под главата си и се остави в приповдигнатата леност на излежаването, когато отломъците от мисли се ронят и попиляват, изреченията се губят, неузнали края си, и картините се разбягват, миг преди да дойдат на фокус.

Тя нахлу в редакцията, влачейки подире си един твърде сериозен малчуган. Поздрави с усмивка, която се разлетя като огромна пеперуда из стаята и ни накаца, сетне свали раницата от гърба си, извади дебела детска енциклопедия и три изписани листа. Първо посади малкия на един стол до мен и любовно му прошепна: "Ивайло, селския цар, мама ще свърши за двайсет минути. Нито минута повече. Ти ще я чакаш тук и няма да пречиш никому, нали? Без хленчове и вопли. Обичам те."

Продавачката прибра голямата лилава кутия в торбата със знака на австрийските авиолинии, пъхна касовата бележка и усмивката пропука порцелановото ѝ лице.

Зимата започна наопаки, дойде първо в нея и чак тогава навън.

Тя и той, заслепени един от друг, нетърпеливи един за друг, потънали един в друг прекараха цели три месеца в земетръсната зона на любовта, неустрашими, неотлепими. После ...
Срещите им заприличаха на изоставена градина, едва си проправяха път сред избуялите плевели и неуюта, разотиваха се в тягостни мълчания, сините му очи се остъклиха и той престана да я желае, тя не престана и започна да пие.

...кой знае защо първо свали очилата си, претършува лицето му с грейнали в присмехулство очи и едва тогава му подаде водата.

Толкова зима в нас и наоколо...