100 шедьоври на европейската любовна лирика

Обичам те, мила!

Обичам те, мила,
обичам те,
обичам снагата ти - тънката,
обичам косите ти - черните,
обичам челото ти - бялото,
обичам очите ти - тъмните.
Обичам лицето ти пламнало
и устните сладко разтворени,
ръцете ти тръпно отпуснати
и тяхното нежно докосване.
Обичам душата ти, литнала
с високия порив на чувствата,
които вълнуват сърцето ти.
Обичам те пролетно-весела
и есенно-тъжна, обичам те,
тъй както обичам сълзите ти,
обичам и твоята усмивка.
Обичам доброто сияние
на твоите постъпки и помисли,
и слънчевите затъмнения
на твоите грешки обичам.
Обичам те, мила
обичам те...

Шандор Петьофи

За мъничко любов

За мъничко любов избродил бих света,
бих крачил бос, без шапка в утрин синя,
бих крачил в сняг, скрил в мене пролетта,
бих крачил в буря с пеещ дрозд в гръдта.
бих крачил сякаш по роса в пустиня.
За мъничко любов избродил бих света
като слепец, протегнал длан за милостиня.

Ярослав Връхлицки

Ана

Червено вино снощи пих,
ни капка не остана;
горещо чело снощи крих
в къдриците на Ана.
Дори беднякът изнурен,
познал небесна манна,
не е по-радостен от мен
в прегръдките на Ана.

Царе, делете си света
от Инд, та до Савана!
На мен ми дайте хубостта
и кротостта на Ана.
Не искам друга, та дори
и щерка на султана,
по устните ми щом гори
целувката на Ана.

Върви си, дневна светлина!
Ти, мършава Диана,
скрий тази блеснала луна,
че ще се срещам с Ана.
Катранена и тъй добра,
ела ти, нощ желана!
Донес ми ангелски пера -
да пиша все за Ана!

Властта и черквата крещят,
крещят какъв ще стана.
По дяволите да вървят,
а аз - при мойта Ана!
Пред някой чародей сега
да можех да застана
и да поискам три неща -
то първото е Ана! ...

Роберт Бърнс

Аз огън съм, любимата ми - лед.
Но как тогава този неин студ
не се топи от порива ми клет,
а става все по-твърд и все по-лют?
И как тогава моят пламък луд
не стихва от сърдечния ѝ мраз,
та аз горя от своя блян нечут
и мойта жар възпламва всеки час?
О, що за чудо - в смут се питам аз -
от огъня да се втвърди ледът,
а този лед, по-хладен от елмаз,
на огъня да дава мощ и плът?
Такава сила има любовта,
че в миг променя хода на света.

Едмънд Спенсър
Аморети, сонет ХХХ

Леко покрий ми очите
с нежни, обични ръце!
Бързо изсъхват сълзите,
стоплиш ли мойто лице.
Лягат вълна след вълна -
болката бавно притихва,
трепва сърцето и стихва,
щом го изпълниш, жена.

Теодор Щорм

Артюр Рембо

Сън за зимата
На нея

Ще тръгнем през зимата в розов, уютен вагон
с възглавнички сини.
В гнездото на луди целувки най-нежния тон
дано укроти ни.

Очи ще притвориш — зад потните тъмни стъкла
сред сенки вечерни
ще скачат и демони черни с космати тела,
и глутници черни.

Но аз ще те сепна с целувка, искряща от хлад,
и тя като паяче леко по голия врат
ще хукне веднага.

Коси разпиляла - „Търси го!“ — ще кажеш със смях
и дълго ще търсим това животинче сред тях,
и все ще ни бяга.

Във вагона, 7 октомври 70