Пръстен в кладенец

На златен прах превърнах любовта си и мина вятър и не я докосна.
На книжен кораб я превърнах после, но кораба реката не отнесе.
Превърнах я в хвърчило и я пуснах, след седем дни небето ми я върна.
Реших да я продам, но купувачът умря, преди да може да я купи.
И ето ме, живея с любовта си във малка къща със стени от восък.

Лятна вечер - пирамида от щурци.
Звездна вечер хвърлена в небето.
На прага седнала луната,
пуши с лула и гледа на карти.
Славеева песен бодва момичето
и то изпуска пръстена си в кладенеца.
Къде вече ще го намериш - нощта е кладенец!

Поне да имаше в живота ни забрава!
С ръка да махнеш и да свърши всичко!
А то - завинаги - печатът си остава,
докрай да ти личи, че си обичал!

Звездите никога не падат ниско.
Успяват да умрат във небесата.

На пролетта вратите ще заключа, за да останеш винаги във нея.
От облаци легло ще ти направя, а от светулки - светеща пътека.
И ще ти дам дъждовна колесница, на капрата със кочияш измокрен,
със девет коня като девет бури, а пък десетия - мъглата ранна,
да обикаляш от зори до вечер по калдъръми в задните дворове,
роса да нижеш, да броиш минути, а нощем до прозореца с решетка
от славеева песен изтъкана, да молиш боговете да се върна.

И сътворих дъгата, за да може по кратък път да мине обичта ми,
по таен път да мине, неусетно и неочаквано да те споходи
и като коледар да те събуди по късна нощ, та боса да отвориш
и да останеш стресната на прага, на раменете със случайна дреха.

Наивният може да бъде обесен на звук от цигулка, той ще вярва, че това е въже.

Неутешими снеговете слизат
и млякото попива във земята.
Нощта върви край къщите по риза
и кучета облизват тъмнината.

Ина III, 1977г.

И да си тръгна, ще се връщам.
Защото трябва да ме има.
Нали ще има бели къщи?
Самотници нали ще има?

Нали ще има бедни стаи
с разкъртен под и стол негоден,
където любовта ще трае
безумно малко и безплодно?

Нали ще има силно вино
останало по топли устни?
Нали безсилие ще има?
Нали ще има дом напуснат?

Нали ще падат във тревата
съзвездия във нощи будни?
Нали ще се крепи земята
на няколко безкрайно луди?

1975 г.

Слънчево гола вървиш по брега на морето.
Ухажват те чайки и риби ти шепнат безсмислици.