Салата от глухарчета

Аз съм войник, браня някаква територия ... Да убият мен - разбирам. Но защо да убиваш деца? Обикновено на война се сблъскват армии, а тук се избиваха жени и деца. Тази война беше против цивилните. Против библиотеките,против културата, против духовността, изгориха книгите, изгориха джамиите и църквите.

.. Мостар е град символ. На многокултурна Босна. На престъпленията и поделеността. На успеха или неуспеха - ще видим - на международната общност да слепи парчетата на някогашната Босна. Затуй се започна уникалната акция по възстановяването на Стария мост, и то от оригиналните му части. При последното си посещение в града през 1998 видях, че на платформи край реката вече са подредени стотици каменни късове, изтеглени с кран от Неретва. Не мога да си представя по-сложен пъзел.

В началото на конфликта сърбите завземат Мостар. По-късно, под патронажа на САЩ войната между хървати и мюсюлмани е спряна и се превръща в стратегически съюз срещу сърбите. Така "партньорите" си връщат и Мостар, като съответно сега пък и местните, мостарски сърби го напускат, а хървати и мюсюлмани си поделят източната и западнат му част. Без някаква военна необходимост, а с чисто символична цел хърватите разрушават прочутия средновековен мост над Неретва в старата част на града.
В Босна има много разрушени мостове ... Мостар е може би най-изразителният пример как национализмът се превръща в културно варварство. Видеоснимките са запечатали как под огъня на танковете изящната каменна дъга, свързвала двата бряга повече от четири века, се разпилява на прах и парчета и рухва във водите на Неретва - само за да се покаже на другите, оттатък, че "не можем да имаме нищо общо".

Войната на къщите

Село Озимица ... Пушек от комина на триетажна къща. Всъщност коминът доказва, че къщата е била триетажна, защото само приземието има стени, прозорци и перденца, свидетелстващи за живот. Нагоре е оцелял единствено коминът и пушекът се вие някак нелогично толкова високо над дома и огнището.
Печалните пейзажи с разрушените къщи бяха първото ми и най-силно впечатление от следвоенна Босна. Постепенно забелязвах - да, ама наистина къщите са най-методично унищожавани - не фабриките, не шосетата и железниците, не дори казармите и летищата.
Това има две обяснения. Първо, колкото и конспиративно параноично да звучи, войната се е водила, изглежда, на основата на някакви писани или негласни споразумения коя територия на кого ще се падне. Това е запазило донякъде индустрията и инфраструктурата. Второ, и по-съществено, унищожаването на къщите е било решаващо за практиката на етническо чистене.