Акула в консервена кутия

Мъката на едни думи нямала граница. Дълги години стояли на една страница. Дружали с децата само от време на време, когато някое от тях книгата вземе.
- Ах - си викали те - ще умрем от скука! Денем и нощем трябва да стоим тука. А сме думи уж от стихотворение. Всеки ден, за съжаление, децата занимания имат учебни и ние много рядко сме им потребни.
Една на друга думите така се оплаквали. С тях да се случи нещо очаквали.
И се случило това нещо веднъж. Над думите се надвесил някакъв мъж и рекъл:
- Тези думи се харесват на всички деца. Я да взема да им сложа крилца!
Добрият мъж веднага запретнал ръкави. Над думите сложил пет линии прави, на срички след това ги разделил и над всички срички крилца наредил.
Всяка сричка си имала по едно крилце, което представлявало чертичка и колелце.
Знам, че се сещате вече, деца, какви били тия крилца.
Те зазвучали с глас най-чудесен и думите превърнали в песен.
И щом тази песен пеели всички деца, сякаш, че и на тях им растели крилца.

Един много умен робот имал задача през своя живот градината зеленчукова да обработва на някаква личност много имотна.
Отгледал роботът добри зеленчуци:

картофи едри като юмруци,
пиперки големи като манерки,
тумбести дини колкото крини,
червени домати като гранати,
всеки морков като щъркелов клюн,
всяка краставица дълга като бастун ...

Стопанинът на тази градина не бил виждал през друга година толкова много зеленчук.