То
от Стивън Кинг
Въведени са общо 122 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (47): Аз Барух, lemon, Иван Стоянов, Жиролина, Рая, eskarina, grozeva, gal.eon, majmunata, aliali10, thracian, sybil, Юлчето, Гълъбица, stefi__92, Sladost, marinova, dead_can_dance, Miriel, Алекса, blue_mushroom, unchita, P.Gencheva, moby, Teodora, jordan251, petrovae, alciona, Eely, Nicotiana, Спасова, veronica_pd, Irina, lena_j, dying.angel, soul, Вивиан, Ниниел, jupas77, V. Bekam, Kopcheva, runic, petq6663, irvia, GoddessDiana, Venii, chitatel1979
Смятат да я прочетат (2): Аничка, Никол
Потребители прочели тази книга (47): Аз Барух, lemon, Иван Стоянов, Жиролина, Рая, eskarina, grozeva, gal.eon, majmunata, aliali10, thracian, sybil, Юлчето, Гълъбица, stefi__92, Sladost, marinova, dead_can_dance, Miriel, Алекса, blue_mushroom, unchita, P.Gencheva, moby, Teodora, jordan251, petrovae, alciona, Eely, Nicotiana, Спасова, veronica_pd, Irina, lena_j, dying.angel, soul, Вивиан, Ниниел, jupas77, V. Bekam, Kopcheva, runic, petq6663, irvia, GoddessDiana, Venii, chitatel1979
Смятат да я прочетат (2): Аничка, Никол
прочетох я,
чета я в момента,
планирам да я прочета,Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:
Цитати от книгата: (12)
покажи всички
" Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели... може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях винаги си струва да се боиш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш, ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти."
"Бе почнал да схваща великия принцип, който движи вселената, или поне оная й част, свързана с успеха и кариерата: първо откриваш оня смахнат тип, дето се спотайва в теб и все гледа дати преебе живота. Гониш го до дупка и най-сетне го набарваш. Обаче не го убиваш. О, не. Смъртта е благодеяние за копеле като него. Мяташ му хомота и подхващаш дълбоката оран. Вкараш ли го в браздата, смахнатият бачка като демон. От време на време даже ти осигурява по някоя хилка. И толкоз. Повече не ти трябва."
"Мислите се зараждат и прелитат за секунди, за хилядни от секундата, създавайки свои собствени коловози из времето."
"Мисис Коул се държеше съвършено демократично. Мразеше всички деца поравно."
"Щом свой човек те хване за топките, най-зле стиска"
"Беше един от онези великолепни летни дни, които човек никога не би забравил, ако всичко останало в света беше наред."
"Срещнеш ли бележка под линия, каза ни веднъж преподавателят по библиотечно дело, смажи й главата, преди да се е размножила."
"В този свят щом си получил нещо, трябва да плащаш. Може би затова Господ най-напред ни прави деца и ни слага по-близо до земята, защото знае, че трябва много падане и кръв, додето човек усвои този простичък урок. Щом си получил нещо, ще плаща, каквото си платил, става твое... и твоето рано или късно се връща при теб."
"Навремето баща му бе казал, че ако човек изглежда с всичкия си, сервираш каквото си е поръчал, та било то пикня или отрова. Рики Лий не знаеше дали съветът му е бил добър, или лош, но разбираше, че щом си изкарваш залъка в кръчма, подобен девиз до голяма степен те спасява от крокодилските челюсти на собствената ти съвест."
"Сега трябваше да се върне към собствената си личност, а това беше трудно - от година на година ставаше все по-трудно. Лесно е да бъдеш храбър, когато си в чужда кожа."
"Хукна към стълбата, но веднага се застави да крачи спокойно. Тичането подканваше паниката да се завърне, а и без това самообладанието бе готово да я напусне всеки миг. Ако вървеше спокойно, можеше да се окаже, че не е станало нищо лошо. Или пък, ако наистина бе станало, Господ щеше да погледне надолу и като я видеше как спокойно крачи, щеше да си помисли: А, добре... голяма каша забърках, но сега имам време да оправя всичко."
да! включително и на тия, които се имат за обръгнали в жанра!
вервайте ми!