Птиче радио

Закъснял Славѐйко

Плаче младата Славѐйка в клонестия ясен,
че ѝ обеща Славѐйко да вечерят в осем.
Как държи на свойта дума, как е точен само!
А сега е единайсет и още го няма!

Всичко чака и изстива: росна супа с мравки,
седем пълнени комара в сос от незабравки,
скакалец на скара с горски хлад за гарнитура
и десерт – зефирна торта във лунна глазура.

Ясно – някой го е дебнал! И го е нападнал!
Пухчето му е оскубал, гласчето – откраднал!
Дроздът ще е – стар разбойник – с неговото ято.
Пухът – нищо – ще порасне. Гласът – той е злато!

Ето го и сам Славѐйко – подсвирква, подскача…
„Ти си свиркаш! Ти си хвъркаш! Пък аз тука плача…“
А Славѐйко сладко пее: „Прости ми, женичко!
Радостен съм, пеш се върнах – и това е всичко!“

Най-първо — лениво — като костенурка —
машината — в шините — шумно — протърка
издърпа вагоните троснато влака —
и вижте го вече! — по релсите трака,
пуфти и свисти, в скоростта се увлича
и блъска и тряска, бърбори и тича…
Къде? Докъде? Закъде? Накъде?
Нататък! — Нататък! — Нататъка, де!
Полето, селцето, тунела, леса…
Ще бързам, да стигна, да спазя часа!
И в такта тактува, и чука, и трака—та:
пак в такта, чак в такта, как в такта?
Така-така.

из"Локомотив"