Събрано

Сценарий има и ще оцелеем.
Понякога добрите не умират.

Градината горчи от бъз. На дим мирише и на гнило.
Охранен гарван се върти над ореха като хвърчило.

Модернизъм е ветеран от всички войни на изкуството срещу собствените си традиции.

Ако през деня не си осигурил храна за сетивата си,
не очаквай черпакът на луната да ти сипне вдъхновение.

Резе на самотата, повдигни железния си пръст,
за да се наредят пред прага ми обувки на приятели.

Че не за полет сме определени,
доказа го животът ни сред клоните.
Не са като за прием подредени
на въздуха високите салони.

И капе от сърцата ни мастило
със цвят на полет - без размах, без име...
Какви ли катастрофи е спестила
природата с това, че не летиме?

Сезонът стига своя жълт предел,
пращят дори хамбарите на мишките.
И към завръщането си поел,
дими локомотивът на стърнището.

Увереност, покой и яснота.
И мисълта за смърт е по-понятна
защото осъзнаваш: есента
е бронзовият паметник на лятото.

Тя слиза от пиедестала днес.
Листата почват танца на умората.
И зимата поставя в тяхна чест
на грамофона си игличка борова.

Да имаш покрив, а да нямаш дом ...

Уж никога не влизаме със взлом
един при друг, а после се ограбваме.

Надеждата -
единствена религия,
която може да извърши чудо.

Щом земното привличане е принцип -
все птиците ли ще са изключение?