Вещицата

Беше обсебена от желанието да помогне за раждането. Движеше се с несъзнателния ритъм на всички акушерки, които пъхат ръце в майчината утроба, за да изведат бебето благополучно на бял свят. Тя пулсираше заедно с бебето, движеше се заедно с майката, нагаждаше докосванията и дърпанията си към ритъма на раждането.

Понасяше ревността, както би понесла пристъп на смъртоносна треска, стоически отвратена до дъното на сърцето си, без да казва нищо.

Трябва да видиш как всичко си отива от теб. Трябва да видиш как всичко ти се изплъзва, преди да помъдрееш достатъчно, та да се справиш без него.

Ти си жена, която не е вярна на нищо и на никого. Вярна си на онова, което ще ти послужи да постигнеш целта си.

Но ти се оказа твърде хитра, за да бъдеш мъдра.

Тя щеше да остане завинаги в светския живот, в него трябваше да поеме своята власт, със своите женски сили и с мощта на жена, обречена да гори в ада.

Искаше я такава, каквото беше в онова зърнато късче от бъдещето: уверена, чувствена, весела. Силна жена, уверена в собствената си сила да го командва и да управлява собствения си живот.

Похотта можеш да отклониш понякога, но не и жестокостта или желанието да си играеш с някого.

Не съществува безопасност нито за теб, нито за мен. Ние сме жени, които не приемат реда, налаган от мъжете. Няма безопасност за такива като нас.

Той трябваше да бъде изкушен да й помогне, но не и изкушен да прегреши.