Любовна лирика

Писалката бавно скрибуца
и ледени думи реди.
Нощта като вещица куца,
преваля отсрещния рид.

Недей умира преди мен, защото
във тази страшна бездна - вечността -
аз никъде не ще намеря твойта
привързана към хората душа.

А ако аз умра, ти мен ще ме намериш;
при мене ти ще дойдеш някой ден...
И аз в земята ще те чакам верен,
спокоен и щастлив, от слънце озарен.

Ще плаче с дъжд и бури късна есен...
Ний в горския поток ще си шептим:
в пръста и в корените ще се смесим,
прегърнати в дъждовна капка ще седим.

Ще ме намериш в тревата, свела
стебла под пролетните ветрове,
и в ронещите се над твоя гроб сребристобели
и нежни като сянка цветове.

Денят е пълен с теб и твойта същност.
И този ден е толкова голям,
че мен ми е сега едно и също
за времето с безкрайния му блян.

Звездите, лъчезарни и далечни,
извезват плащеница на нощта.
Благодаря ти, моя малка вечност,
за този ден, изпълнен с красота.

Трябва в нещо да се вярва,
в нещо хубаво и просто!