Опако дете

Леля Тони ме пощипва:
- Мене питаш ли ме ти пък,
дето цял живот въздишам
по сладкà и по сладкиши?
Моето - това е драма:
вечно свалям килограми
и по лекарски съвети
вече луднах от диети...
Е, кажи, нима е редно
само за дечица дребни
са е сладката наслада
от вкуса на шоколада?
Що не питаш:"Как я караш
без трошица торта "Гараш"?
Как, кажи ми, се презират
баклавата и плезира?"
Черпя с кисели бонбони
тази тъжна леля Тони.
Качваме се пеш нагоре
(тя не ползва асансьора!)
и ужасно ми е криво,
и ругаем всичко живо...

-Как сте, как сте? - някой пита.
Ние пъшкаме сърдито.
Не разбират тия хора:
цял живот сме "долу-горе"!

из "Небостъргач и плезир"