Старопланински легенди
от Йордан Йовков
Въведени са общо 22 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (48): eskarina, grozeva, Блум, Нати, Цветелина, инопланетянин, hypno, Иван Стоянов, artelina, nadness, YanitsaKiryakova, vani4ka, Frosty, Ralyyy, Sladost, landonova, gergan75, Весела, unchita, Fany, lemon, Docata, aleksofjesus, mim, Радина, Aya, Nola, nefa03, dgroicheva, Петя Анастасова, moby, morwen, Skilz, petrovae, alciona, lili_hr, @Siss, Анагностис, soul, assinka, Follia, Maldoror, jupas77, vladokar, яна, Галина, V. Bekam, Мира
Потребители прочели тази книга (48): eskarina, grozeva, Блум, Нати, Цветелина, инопланетянин, hypno, Иван Стоянов, artelina, nadness, YanitsaKiryakova, vani4ka, Frosty, Ralyyy, Sladost, landonova, gergan75, Весела, unchita, Fany, lemon, Docata, aleksofjesus, mim, Радина, Aya, Nola, nefa03, dgroicheva, Петя Анастасова, moby, morwen, Skilz, petrovae, alciona, lili_hr, @Siss, Анагностис, soul, assinka, Follia, Maldoror, jupas77, vladokar, яна, Галина, V. Bekam, Мира
прочетох я,
чета я в момента,
планирам да я прочета,Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:
Цитати от книгата: (2)
От "Шибил"
"Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и дявол!"
"Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и дявол!"
От "Кошута"
"... замисляше се за Димана, усещаше се силен да събори планина. И като знаеше, че в село ще му се смеят, обземаше го омраза против хората и макар че беше вече взел хак от торбите с жито, оставено за мелене, вземаше още по толкоз. Воденицата се повреждаше нещо и той с часове работеше, за да я поправи.
Друг път той мислеше за Дойна, разкайваше се. Не мислеше вече да ходи в планината и да гони кошутата. Сърцето му се изпълваше с доброта и той връщаше обратно в торбите житото, което беше откраднал. Работата му спореше, поправяше повреденото и воденицата тръгваше. Дъгата над вадата светваше."
"... замисляше се за Димана, усещаше се силен да събори планина. И като знаеше, че в село ще му се смеят, обземаше го омраза против хората и макар че беше вече взел хак от торбите с жито, оставено за мелене, вземаше още по толкоз. Воденицата се повреждаше нещо и той с часове работеше, за да я поправи.
Друг път той мислеше за Дойна, разкайваше се. Не мислеше вече да ходи в планината и да гони кошутата. Сърцето му се изпълваше с доброта и той връщаше обратно в торбите житото, което беше откраднал. Работата му спореше, поправяше повреденото и воденицата тръгваше. Дъгата над вадата светваше."
От: gergan75, на 22.08.2010 в 16:39
Прекрасно...
От: Мира, на 17.08.2014 в 17:11
Не познавам по-вещ психолог и по-изкусен магьосник на човешката душа от Йовков..........
» Добави коментар
Коментари (2)