Старопланински легенди
от Йордан Йовков
Въведени са общо 22 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (48): Блум, Весела, hypno, инопланетянин, artelina, lemon, Цветелина, Nola, Иван Стоянов, eskarina, Нати, grozeva, nadness, YanitsaKiryakova, gergan75, vani4ka, Frosty, Ralyyy, landonova, Sladost, Fany, Docata, aleksofjesus, mim, Радина, Aya, яна, nefa03, unchita, @Siss, Петя Анастасова, moby, Skilz, morwen, petrovae, alciona, lili_hr, dgroicheva, Follia, Анагностис, soul, assinka, Maldoror, jupas77, vladokar, Галина, V. Bekam, Мира
Потребители прочели тази книга (48): Блум, Весела, hypno, инопланетянин, artelina, lemon, Цветелина, Nola, Иван Стоянов, eskarina, Нати, grozeva, nadness, YanitsaKiryakova, gergan75, vani4ka, Frosty, Ralyyy, landonova, Sladost, Fany, Docata, aleksofjesus, mim, Радина, Aya, яна, nefa03, unchita, @Siss, Петя Анастасова, moby, Skilz, morwen, petrovae, alciona, lili_hr, dgroicheva, Follia, Анагностис, soul, assinka, Maldoror, jupas77, vladokar, Галина, V. Bekam, Мира
прочетох я,
чета я в момента,
планирам да я прочета,Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:
Цитати от книгата: (2)
От "Шибил"
"Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и дявол!"
"Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и дявол!"
От "Кошута"
"... замисляше се за Димана, усещаше се силен да събори планина. И като знаеше, че в село ще му се смеят, обземаше го омраза против хората и макар че беше вече взел хак от торбите с жито, оставено за мелене, вземаше още по толкоз. Воденицата се повреждаше нещо и той с часове работеше, за да я поправи.
Друг път той мислеше за Дойна, разкайваше се. Не мислеше вече да ходи в планината и да гони кошутата. Сърцето му се изпълваше с доброта и той връщаше обратно в торбите житото, което беше откраднал. Работата му спореше, поправяше повреденото и воденицата тръгваше. Дъгата над вадата светваше."
"... замисляше се за Димана, усещаше се силен да събори планина. И като знаеше, че в село ще му се смеят, обземаше го омраза против хората и макар че беше вече взел хак от торбите с жито, оставено за мелене, вземаше още по толкоз. Воденицата се повреждаше нещо и той с часове работеше, за да я поправи.
Друг път той мислеше за Дойна, разкайваше се. Не мислеше вече да ходи в планината и да гони кошутата. Сърцето му се изпълваше с доброта и той връщаше обратно в торбите житото, което беше откраднал. Работата му спореше, поправяше повреденото и воденицата тръгваше. Дъгата над вадата светваше."
От: gergan75, на 22.08.2010 в 16:39
Прекрасно...
От: Мира, на 17.08.2014 в 17:11
Не познавам по-вещ психолог и по-изкусен магьосник на човешката душа от Йовков..........
» Добави коментар
Коментари (2)