Адът на Гейбриъл (№1)

Когато съм толкова стар и не мога да си спомня нищо друго, ще помня този момент. Първия път, когато очите ми виждат въплътен ангел.

Той плъзна палец по голата й кожа и нежно докосна подпухналата й долна устна.
-Аз ти го направих. Боли ли? - прошепна.
-Боли единствено без теб.
Той с преклонение долепи устни до нейните.
-Убиваш ме.

Ако имам душа, то тя е твоя.
Гейбриъл

Да бъда без теб, Джулиан, е като една безкрайна и беззвездна нощ.

Тъмноокият ангел плачеше за демона. Ангелът страдаше от самата мисъл някой да го нарани.

И понякога добротата не казва всичко, което знае. Понякога добротата чака времето да узрее и прави най-доброто от това,с което разполага.

Ти си магнит за беди, а аз - магнит за грехове.