Екстазът на Гейбриъл (№2)

- Обичам те и ще те обичам завинаги, Джулиан, независимо дали ти ме обичаш или не. Това е моят Рай. И моят Ад.

Гордостта ми бе причина за моето падение.

- Ти обеща, че никога няма да ме чукаш. Но какво бе миналата нощ? Никакви думи, никакво „обичам те", дори нямаше бележка на следващата сутрин. Това ли бе за теб? Едно по следно чукане за сбогом? - в шепота на Джулия се долови неволно хлипане. - Кой сега е Ангелоебач?
Гейбриъл трепна.

- Когато обичаш някого, не виждаш недостатъците му.

- Не мога да правя чудеса. Но те обичам.

- Вселената не е основана на магията - няма поредица от обстоятелства, които да водят като следствие добрите или лошите неща. Всеки понякога страда. Въпросът е какво съумяваш да
направиш със страданието си, нали?

- Джулия

- Всички сме грешници. Ако само безгрешните ходеха на църква, храмовете щяха да бъдат
празни.

- Джулия

- Защо първо не отвориш своите подаръци?
Гейбриъл грейна и седна с кръстосани крака на пода до елхата. Избра малка кутийка и
разкъса яростно опаковката. Джулия се разсмя при тази гледка - уважаван професор, който
седеше по очила и боксерки на пода и нападаше подаръците си като четиригодишно дете.

Мъжете имат толкова крехко, чупливо като яйчена черупка его.

- Ако си жадна и някой ти предложи чаша с вода от морето, ще я изпиеш ли?
- Разбира се, че не.
- Защо?
Тя сви рамене.
- Защото водата е солена и мръсна.
- А ако някой ти даде възможност да избираш между вода и чаша „Перне", какво ще
избереш?
- „Перие", разбира се. Но не разбирам какво общо има това
с нея.
Очите му се присвиха.
- Наистина ли?
Той се премести надолу и се приведе над нея, за да съедини устните им.
- Не виждаш сравнението между теб и нея? Това е моята вода - въздъхна и я целуна отново. -Ти си моята вода. Когато се любя с теб, засищам жаждата си. Защо бих захвърлил това заради
водата от морето? Тя няма какво да ми предложи - приближи лицето си до нея, така че носовете им да се отъркат.

- Ти си моят въздух - прошепна той. - Ти си всичко за мен. Вдъхвам те и не остава място за нищо
друго.

Истината може да те освободи, но само любовта ще прогони страха ти.

- Ще ме загубиш само, ако спреш да ме обичаш.
- Тогава съм щастливец. Ще те имам завинаги.