9 зайци

...
Как да те сложа
Като нямаш нито поставка, ни дръжка
Държах за малко ръката ти, докато пресичахме някаквa линия
Беше добре. По-добре
Пак този трепет
Какво искам, като ти си човек, а търся
Одавна искам среща с това, което в мен още спи
Струва ми се у теб е даден на съхранение
Ключът от далечната стая
Която съм обитавала и вече е време
...

"Не натискай гнева навътре, защото ще потъне и ще подкопава, без да усещаш. Гледай го как извира. Гледай го с милост към себе си."

" - If you love yourself, you will do nothing wrong to yourself!"

"- Колко съм щастлив и спокоен тук. Прекрасно е да живеем в този ритъм - споделя Пам - в града печелившият модел, който ми налагат, ме отвращава с агресията и амбицията си, а простотията по улиците ми влиза дори без да я виждам."

"По-късно един дзен учител ми казва, че това, което боли, е егото, душата не изпитвала нищо."

"Ако не бяха гласовете им
щеше да ги няма
белите чапли
в утринния сняг..."

"Тогава за първи път разбрах, че в болката съм сама. Тя ме отделя и не мога да сбъркам къде свършвам и къде започва светът. Когато съм щастлива, нямам граници, но болката си е само моя."