Сбогом, лято

"- Какво ти се иска да знаеш?
- Всичко - отговори Дъглас.
- Всичко ли? -засмя се благо Куотърмейн. - Това би ни отнело поне десетина минути.
- А не може ли поне нещо? - попита Дъглас след малко.
- Нещо ли? Нещо определено? О, Дъг, това би ни отнело цял живот. От доста време го знам. "Всичко" се плъзга по езика лесно като хапка от пай. Но "нещото"! "Нещото"! Схващат ми се челюстите дори от усилията да го налучкам. Нека засега си поприказваме за всичко. А когато накрая освободиш езика си и откриеш едно особено,вечно нещо със смисъл в него, сподели с мен. Обещаваш ли?
- Обещавам."

"Библиотеката на дядото беше приятно тъмно кътче, сякаш иззидано от книги,затова тук можеше да се случи какво ли не... И се случваше. Достатъчно беше да издърпаш книга от рафта,да я разгърнеш - и изведнъж мракът вече не тъмнееше толкова."

"Трябва да се научиш как да не се вкопчваш, преди да се научиш как да придобиваш. Животът трябва да бъде докосван, а не удушаван."

Няма шахматна партия, спечелена от играч,който цял живот е седял и е обмислял следващия си ход.

"- Трябва да се научиш как да не се вкопчваш,преди да се научиш как да придобиваш. Животът трябва да бъде докосван,а не удушаван. Трябва да се отпуснеш,понякога да оставяш нещата да се случват,а друг път да се движиш заедно с тях. Също като с лодките. Поддържаш мотора включен,за да я насочваш по течението. И когато чуеш шума на водопада все по - близо,разтребваш в лодката,слагаш си най - хубавата шапка и вратовръзка и си пушиш пурата чак до мига,когато пропадаш. И това е истинска победа. Не се опитвай да спориш с бездната."