Благослови животните и децата

Яркочервено августовско слънце опря брадичка на хоризонта. Започваше новият ослепителен ден.

Зората се сипна с цвят на лавандула.

Осени ги върховно спокойствие и страхът изчезна. За един миг или няколко мига всичко беше така, както е било в началото, преди страха, преди злото, преди смъртта, по време на сътворението, когато земята е била млада и на нея са се появили живи същества, когато земята е била неопетнена и всички живи същества са я обитавали дружно като кръвни братя.
За един миг, или за няколко мига животни и деца бяха приятели там - сред благоуханието и безмълвието на нощта, сред покоя и красотата на пасбищата на Създателя...

Животните и момчетата се оглеждаха взаимно. Душеха се. И изведнъж момчетата по на петнадесет,четиринадесет и дванадесет години се превърнаха още веднъж в деца. Усетиха невинността на животните като благословия. Изпитаха едно чувство, което им бе непознато досега - нежност.

Глухи и неми, слепи за всичко наоколо, но сплотени от надеждата и страха си, стоплени от собствената си човечност, те пазеха онова,което бяха постигнали заедно през лятото.
Чудото стана отново. Устояха на вълчата глутница.

Изпаднали в шок,момчетата тичаха и се препъваха след него, не знаеха дали спирачките са отказали, или той дори не ги е натиснал, или може би се е опитвал да изключи двигателя, което беше невъзможно заради жицата, или беше забравил за пропастта, от възторг той вече не даваше пет пари за нищо, защото всичко беше завършило славно и бизоните бяха свободни, свободни,свободни завинаги

Защо след свойто стадо
момчето не върви ?
Момчето е заспало
в зелените треви.
Не искам да го будя
и знаеш ли защо:
когато го събудя,
ще се разплаче то.

- Страшни сме ,страшни - повтори той - Горд съм от нас. Казахме, че ще се справим и се справихме. Стадото ще бъде свободно, ние също. Свободни сме. Завинаги.