Повест за Настрадин ходжа
от Леонид Соловьов
прочетох я,
чета я в момента,
планирам да я прочета,Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:
Цитати от книгата: (7)
покажи всички
Величаво и тържествено,ведно с другите звезди,Земята плувала през синята нощна мъгла,вятър шушнел в дървесата,пищели нощни птици,благоухаела тревата,окъпана в ситна роса,туптяло сърцето на Настрадин Ходжа - и във всичко това той изведнъж несъмнено усетил своята вяра и я разбрал, макар че не можел да я назове.Изпълнен с порив и възторг,с безкрайно щастие и любов към света,чувствувайки ответната,също такава безпределна любов на живия свят към себе си,той прекрачил в един от ония скъпоценни мигове,които правят човека съпричастен с великия вечен кръговрат на живота,гдето смъртта няма достъп и никога няма да има.
Път нямало;под копитата на магарето се стелел килим от свежа росна морава и криволичела тясна пътечка;долу под стръмното, цялата в пяна и водовъртежи,бързала сърдита планинска рекичка,отстрани зеленеела стена от цъфнали храсталаци.А отпред,извисил снежните си върхове над облаците,се издигал мрачен хребет.....
Обидих я - размишлявал Настрадин Ходжа - Че как така сбърках? Ех, нищо,затова пък сега ще зная характера и.Щом тя ме шамароса,значи ще удари плесница на всеки друг и ще бъде вярна съпруга.Съгласен съм да получа от нея преди сватбата още десет пъти по десет плесници, само след това тя да бъде така щедра на плесници към другите мъже!
-Живот! - възкликнал той,потръпнал и се разтреперал,без да усеща сълзите,рукнали по лицето му.
И всичко наоколо трепнало,оживяло,откликнало - и вятърът,и листата, и тревата,и далечните звезди.
Странно нещо: той винаги знаел тая проста дума,но проникнал в цялата и бездънна дълбочина едва сега - и когато проникнал, тя станала за него всеобхватна и безкрайна.
И всичко наоколо трепнало,оживяло,откликнало - и вятърът,и листата, и тревата,и далечните звезди.
Странно нещо: той винаги знаел тая проста дума,но проникнал в цялата и бездънна дълбочина едва сега - и когато проникнал, тя станала за него всеобхватна и безкрайна.
-Здравей, скъпи мъжо!Как прекара тук без мен?
-Горе-долу - рекъл Настрадин Ходжа,като свалял от каруцата и целувал подред цялата челяд.- Затъжих се, всеки ден чаках да се върнете.
Гюлджан се подпряла на рамото му, слязла от каруцата, огледала се - и видяла дупката на дувара.
- Ами дувара?
Настрадин Ходжа се смутил и забил очи в земята:
- Абе нали знаеш,все няма време..Ту едно,ту друго..Остава ли време...
- Вижте го,бре - Вижте го тоя човек!Три месеца,цели три месеца не можа да свърши една нищо и никаква работа!-възнегодувала Гюлджан.
-Горе-долу - рекъл Настрадин Ходжа,като свалял от каруцата и целувал подред цялата челяд.- Затъжих се, всеки ден чаках да се върнете.
Гюлджан се подпряла на рамото му, слязла от каруцата, огледала се - и видяла дупката на дувара.
- Ами дувара?
Настрадин Ходжа се смутил и забил очи в земята:
- Абе нали знаеш,все няма време..Ту едно,ту друго..Остава ли време...
- Вижте го,бре - Вижте го тоя човек!Три месеца,цели три месеца не можа да свърши една нищо и никаква работа!-възнегодувала Гюлджан.
-Искаш да знаеш името ми?Тогава чуй: ти прекара нощта с Настрадин Ходжа!Аз съм Настрадин Ходжа, смутителят на спокойствието и сеячът на раздори,същият, за когото всеки ден викат глашатаите по всички мегдани и тържища и обещават голяма награда за главата му.Вчера обещаваха три хиляди тумана/златна монета в Иран б.а./ и аз дори си момислих: дали не е по-добре сам да продам собствената си глава за такава хубава цена.Ти се смееш, звездице моя,хайде, дай ми по-скоро устните си за последен път.Ако можех, бих ти подарил изумруд, но аз нямам изумруд - вземи ей това просто бяло камъче за спомен!
-Не.Отдавна вече съм забравил времето,когато прекарвах две нощи подред под една стряха.Трябва да замина, много бързам.
- Да заминеш ли?Мигар имаш някакви неотложни работи в друг град?Къде се каниш да заминаваш?
- Не знам.Но вече съмва,вече се отвориха градските порти и потеглиха на път първите кервани.Чуваш ли - звънтят хлопатарите на камилите!Долови ли слухът ми този звук,сякаш духове се вселяват в нозете ми и аз не мога да се заседя на едно място!
- Да заминеш ли?Мигар имаш някакви неотложни работи в друг град?Къде се каниш да заминаваш?
- Не знам.Но вече съмва,вече се отвориха градските порти и потеглиха на път първите кервани.Чуваш ли - звънтят хлопатарите на камилите!Долови ли слухът ми този звук,сякаш духове се вселяват в нозете ми и аз не мога да се заседя на едно място!
От: Мира, на 16.08.2014 в 17:53
Допускам, че тази книга в две части "Смутителят на спокойствието" и "Омагьосаният принц", издадена в общата "Повест за Настрадин Ходжа", автор Леонид Соловьов, е почти непозната на българският читател.Държа да уточня в никакъв случай да не очаквате,че в тази невероятна книга ще срещнете познатият Настрадин от българските приказки за Хитър Петър.Нищо подобно! Тук иде реч за млад,смел, удивително чаровен млад човек,защитник на онеправданите,ценител на женската красота и предан на дома и праотците си.Книгата е особено подходяща за деца над 12г възраст.Има страшно забавни моменти,невероятно изпъстрена с хумор,увлекателна,не на последно място, показваща красотата и мъдростта на Изтока,както и изводите от грешките и постъпките на всеки един от нас.Приятно четене, няма да съжалявате!
» Добави коментар
Коментари (1)