Безотечественици

Аз знаех, че тая вечер заминават с параход 31 и 44 полкове.Войници от Силистра, Добрич, Балчик, Каварна - от полетата на цяла Добруджа.Не можах да ги изпратя, отдалеч просълзен аз слушах и гледах.Войната се свърши и те се завръщат.Но къде, къде ще отидат те сега?И струваше ми се, че това не беше ура, а някакво глухо, болезнено стенание.

Сърцата се разкриваха, обливаха се в кръв.И през трепетните думи, подобно видения насън, минаваха чудните, далечни картини на родния край.
Какво виждаха тия тъжни, замечтани очи?

Станах и намерих нови вестници на масата си. Взех един и вниманието ми се спря на съобщението : "Смесената румъно-българска комисия е привършила работата си.Новата граница започва 13 км назапад от Тутракан,... 13 км на юг от Добрич..." - вестникът падна от ръцете ми, почувствах сълзи на очите си и една скръб,нетърпима скръб..13 кма на юг от Добрич! Значи,всичко е свършено вече!