Приключенията на Моливко и Сръчко

В тоя магазин, кой знае защо, никога не влизат мрачни, тъжни купувачи.
От камиона се носеше дъх на ванилия като от сладкиш.От магазина излязоха работници, отвориха каросерията на камиона и започнаха да пренасят сандъците в магазина...
...През нощта докарват в магазина сладкиши, бонбони, милинки, шоколад.

- Чудна работа! - измънка брадатият. - Наистина никой не ни гони.Разбойници сме, а никой не ни гони!..
- Аз не съм разбойник - обиди се човекът с мушамата. - Аз съм честен шпионин!Казвам се Зирка.

Дърветата на булеварда тихо шумяха.Сръчко затвори вратата и запали печката.Весел огън освети стаята.Листата в печката попукваха, играеха пламъчета и по стените скачаха светлинки.

Тази нощ лампите в града, кой знае защо, не светеха.Беше много тъмно.В такива тъмни мрачни нощи винаги нещо се случва.

- Ами сега как ще се върнем в нашите кутийки ? - въздахна Моливко.
- Няма да се връщаме! - замаха с ръце Сръчко - Там е тясно!Тъмно!Аз искам да тичам, да скачам, да се возя,да летя!..Ще пътешествуваме!Всичко по света ще видим!

- Стига!Ти го измъчи - намеси се Моливко. - така не се учи, всичко за един ден!Момченцето всичко ще обърка!
- Я гледай! Обиди се учителят - На мене казваш, а самият ти какво правиш?Пречиш ми да го възпитавам!Съветвам те...
- Най-напред сам си нарисувай такова момченце, пък после давай съвети - прекъсна го Моливко.