Последна любов в Цариград

Вие, хората, не умеете да мерите дните си. Мерите само продължителността им и казвате, че траят двадесет и четири часа. А дълбочината на дните понякога е по-голяма от дължината им и тази дълбочина понякога може да достигне и месец или година от земните дни. Затова не умеете да съзрете живота си. А за смъртта и да не говорим...

Той усети как самотата му се удвои отведнъж. А след това почна да расте още малко, но се спря за миг и после отново се върна на числото две. В неговата самота самотуваше още някой. И той реши, че за самотния човек това е чисто щастие.
- - -
То приличаше на малък глад, който вие като болка под сърцето, или малка болка, която се буди като глад в душата...

Всеки човек има двойно минало. Едното се нарича "Забавяне". То расте заедно с човека от раждането му и върви към смъртта му. Другото минало се нарича "Пътека" и се връща от човека към раждането му. Двете са с различна дължина. В зависимост от това кое минало е по-дълго, човек или се разболява от смъртта си, или не се разболява от нея. Това другото значи, че човек зида миналото си и от другата страна на гроба и то продължава да расте и след неговата смърт. А истината е между тези два вида минало...

Така започна една велика любов. А от великите любови се старее бързо. От великите любови се старее по-бързо, отколкото от дълъг, тежък и нещастен живот.

- Коя си ти? - попита я той повторно.
- Коя съм аз ли? Наричам се Йерисена Тенецки. Но все по-малко ми е ясно коя съм и все повече се чудя сама на себе си от това, което правя и от това, което ставам. Вместо все повече, аз все по-малко познавам себе си. Превръщам се в странник в собствения си живот. И се радвам на това....