Заключен съм в мисълта по тебе...

Всичко най-хубаво на най-хубавата!

аз остарявам... И все пак мисля за теб, защото иначе не би могло: ние сме пили много вихрени възторзи и даже ехото от онова време стига, за да е възрадвана душата ми.

Вчера, като минавах покрай големия мост на Въча, стана нещо неочаквано, което ти трябва да знаеш: седеше един слепец-просяк, турчин, с паничка за милостиня пред нозете му, свити по турски. Минаваше една млада кадъна покрай него: тя държеше в ръка гюл, който имаше розов цвят; като доближи стареца, тя покри за миг носа му с розата: и това беше чудесно - то струваше повече от моя лев, що спуснах в паничката. Каза нещо по турски и милостинята беше пълна, защото тя трогна сърцето.

Разтварям душата си и сърцето си за оная, която е легнала в мисълта ми, както ляга върху зелени ливади сутрин слънцето.
Ти - великолепна и огнена.

Дано всичко мине добре и дано в събота вечер дойда у вас: нали ще откраднеш един момент - да ме целунеш?

И аз съм сам, безкрайно влюбен и - сам... Ти победи: ти ме необичаш.

Аз не признавам друга любов, аз съм заключен в мисълта по тебе ...

... жена, за която съм готов да разсипя света.