Завръщане в Брайдсхед

Както си лежах в този тъмен час, с ужас осъзнах, че нещо у мен ,боледувало дълго, неусетно бе умряло и се почувствах като съпруг, който на четвъртата година от брака си неочаквано разбира, че не изпитва вече ни желание, ни нежност, ни почит към някога любимата жена; никакво удоволствие от присъствието и, никакво желание да я зарадва, никакъв интерес към нейна постъпка или дума; никаква надежда нещата да се оправят, никакви угризения за катастрофата.

Но в онзи ден, в същата тази галерия, я слушах невъзмутимо и неочаквано осъзнах, че тя е загубила вече способността си да ме наранява; бях свободен; тя ме беше разкрепостила със своето кратко лукаво кръшкане; рогата ми ме направиха господар на гората.

Но когато колата потегли, извърнах се назад, за да хвърля, както си мислех тогава, последен поглед на къщата и почувствувах, че оставям там част от себе си, че където и да отида отсега нататък, ще усещам липсата и и ще я търся напразно, подобно духовете, които, разправят, навестявали заровените си съкровища, защото без тях не можели да откупят пътя си към отвъдния свят.
- Никога няма да се върна - казах си .

Как неблагородно в зряла възраст се отричаме от великодушните настроения на младостта си, изживявайки в спомените си дълги летни дни на безумен разгул.