По-малката сестра

Тя ме погледна така сякаш бях излязъл от дъното на океана със удавена сирена под мишницата.

Вътре седеше жена без възраст, каквито има в държавните канцеларии из цял свят. Те никога не са млади, но и не остаряват. Нямат красота, нито обаяние, да не говорим за елегантност. Не са длъжни да се харесват на никого. Работата им е сигурна. Държат се възпитано, но никога любезно, умни са и знаят какво трябва, без да се интересуват от нищо. Те са точно онова в което се превръщат хората, щом заменят живот срещу съществуване и амбиции срещу осигуреност.

Бях замаян като дервиш, безсилен като повредена перална машина, смазан като настъпен банан, неуверен като синигер и със същите шансове за успех като балерина с дървен крак.